Едно отворено писмо от 1896 година

Преди време се сдобих с няколко стари картички от Балканите, между които намерих и едно интересно отворено писмо, пътувало през 1896 от София към Райхенберг (в Бохемия, сега град Либерец в Чехия). Името на получателя е изтрито, но се чете с малко фантазия евентуално като Spiridonis Anastasios. (Предположение: Възможно е това да е Спиро Танчев от Охрид, ако е бил жив през 1896 година все още. Спиро Танчев/Тончев е учил в Атина, първоначално на еленистични позиции, но после се връща на български, виж статията в Уикипедия). Подателят, който очевидно е също от Охрид и е племеник на получателя Спиро, обръща се към него с вуйко, живее в София. Спомава се "Сотир Д. Чобанов матрапаза другара на Димитрия." Възможно е тука да става въпрос за три, а не за две лица. Сотир Д. може да е едно лице а Чобанов матрапаза (т.е. прекупвача), който е приятел на Димитрия, да е друго лице. Възможно е и цялото име на матрапаза да е Сотир Д. Чобанов. Племеникът Д. Ив. Филов пише на вуйчо си в Бохемия напрактика по повод на това, че е платил за него да получва цяла година вестника "Глас Македонски". 

Sophia 1896 6/XI - 18/XI

Драгий Вуйко Спиро! въ Раихенбергъ

Съ настоящево кратко писмо ида да те поздравя, и целива десница, и също да те намера въ добро здравиѣ, както съмъ и азъ до този часъ що пиша писмово. Тѣзи дни додоха изъ Охридъ кираджите, който расъправатъ оту всичките си биле много добрѣ, също и Сотиръ Д. Чобановъ матрапаза (м. бел.: матрапаз=прекупвач) другара отъ Димитрия пристигна съсъ намъ, и ще заминава за Рсуъучкъ, расправа ми оту Димитрия билъ добрѣ и Димитря го испратилъ дори до Св: Петка. Друго не незнамъ нищо поново: Сега те питамъ дали го приѣ В. "Гласъ Македонскии" тази Недела на 2/XI захвана да излиза, ако нети го испратилъ пишими; Защо азъ еденъ денъ преди да излезе азъ муказахъ да ти го испраща защо ѣ платенъ 20 Лева защото ѣ длъженъ сега ова цела година да тиго испраща безъ да платишъ. Съ поздравъ Д. Ив. Филевъ

Предимства при включване в Балканджийския ДНК проект

Няколко причини, защо е добре да се включите в нашия проект, ако сте балканджии и имате ДНК тестове: 

ДНК проект Балканджии (Централен Балкан)

1. В рамките на проекта е възможно да се види броят автозомни съвпаденци  (има таква опция за админите) и да се извлече допълнителна информация за преселванията на предци от определени подрайони, като тук и малките сегменти могат да имат значение.
2. Човек като получи листата със съвпаденци няма директна представа кой-кой е. Много често съвпаденците не отговарят на запитвания и човек губи бързо мотивация да пише, като по този начин може да изпусне реално заинтересовани и неслучайни съвпаденци.
3. С популяризиране на проекта /което става и чрез увеличаване на участниците/ има шанс да се мотивират още повече хора да се тестват, което и за вече тестваните е от голямо предимство. С увеличаване на тестваните се увеличават шансовите да излезнат повече съвпаденци и съответно триангулации, които могат да конкретизират сегментите /карта на автозомния резултат/.   т.е. 1.-3.: Локалният характер на проекта дава предимство за по-лесна комуникация, предвид  по-ясния поглед  чрез обратната връзка между участниците и админите върху районизирането на предците и локалните натрупвания и съответно засичането на днк информацията /където е възможно/ с клас. генеалогична информация.
4. Относно Y (мъжките) и  mtDNA (женските) хаплогрупи трябва да се има предвид, че с всяко поколение назад всеки от нас увеличава броят предци по различните линии, т.е. ако се върнем 300-400 години назад, то всеки от нас ще е потомък на много хора, които до голяма степен ще са имали хаплогрупите, които излизат в проекта, предвид локалния характер. Автозомните резултати потвърждават, че в някои балканджийски райони има малък първоначален резервоар от хора, които напрактика са едновременни предци на много от тестваните. Гледайки двете листи с хаплогрупи може човек да си извлече и частична представа и за своите предци по непреките мъжки и женски линии. С увеличаване на натрупванията ще се разяснява и все повече тази картина.
5. От проекта можем да помогнем с интерпретацията на резултатите и да насочим тестваните за следващи стъпки.
6. Някои от хаплогруповите резултати могат да се гледат само в проекта, тъй като някои от собствениците на китове са задали такава опция.
7. На стената на прокета може да се следи вътрешното развитие и могат да се задават въпроси от и към всички участници, без това да е видимо за хората извън проекта.
8. Голяма част от преселенията са всъщност (предвид легендите) от близки балкандждийски и равнинни райони. Това може би с надхвърлянето на един критичен брой тествани ще изкристализира.  Затова подканваме и хората от съседните райони да се включат също към проекта. 
9. При наличие на проектно финансиране, може да се набележат приоритети за нататъшно тестване.

Балканджийски ДНК проект

Здравейте, стартирахме Балканджийски ДНК проект под името Central Balkan Mountains!

Проектът има за цел систематичното генетично изследване на района на Централния Балкан – населените места между Троянския и Еленския балкан включително, както и съседните под- и предбалкански райони.

За по-малко от два месеца успяхме да съберем над 80 участника. Изглежда хората от района имат известен афинитет към изследване на родословието си /генетично и документално/.

Ние като локален проект се интересуваме не само от директните мъжки и женски линии, а и от автосомните тестове, и съответно разпределението на сегментите по родословните схеми.

Фейсбук страницата на проекта е: https://www.facebook.com/CentralBalkanMountains/

Ако проявявате интерес ще се радваме да се свържете с нас! 

При включване ще ви помолим да не забравяте да попълните най-старите ви известни предци по директна мъжка и директна женска линия, както и родови имена и райони. 

Този проект е изцяло неправителствен и се развива на базата на взаимния интерес да разберем повече за предците ни. Документалното изследване в България е много затруднено, някъде и невъзможно. Генетичните технологии дават много нови възможности за развитие на родовите схеми, но това става само ако има повече заинтересовани, които да обменят информация по между си. 

Ако искате да подпомогнете проекта може да го направите по различен начин:

1. като включите ваш кит на тестван с предци от района (Благодарим на всички, които го направиха вече! ), не е задължително да е тестваният само по пряката мъжка или по пряката женска линия от района, автосомните тестове дават сегменти на съвпадение по всички линии! Включването на съществуващ кит става през бутона "JOIN" на проектната страница: линк 

2. може да се подкрепи проектът чисто финансово през бутона "Donate" на проектната страница линк , например с ПейПал или кредитна карта става много лесно, ние участниците инвестираме собствени средства и всяка допълнителна помощ (явна или анонимна) е добре дошла!!!

3. като поръчвате през афилирания банер на familytreedna.com, вдясно на статиите тук /без значение дали имате предци от района и искате да включите вашия кит, за поръчващия няма допълнителни разходи!!!/, чийто очисления се включват също в проекта

4. популяризиране

Сърдечни поздрави от Администраторите!

Светлана, Теодора, Емил и Мариян

На път от Русе за Щип преди 100 години

Преди 100 години през есента на 1915 година България влиза в Първата световна война. В този контекст публикувам тук един документ /удостоверение/ на прапрадядо ми Стефан Иванов Пенев от кол. Носейте /Тревненско/,

Стефан Иванов Пенев със сина си Иван през 20-те години на 20.век

който тръгва на война към Македония. Тогава е на 43 години /роден през октомври 1872 г./ и е зачислен като неслужещ към 5-ти девизионен полеви лазарет. По професия е дюлгер, женен е и има един син на 14 години.

Удостоверението му за предвижване към фронта е издадено от ЩАБ на Русенски укрепен пункт, отделение номер 558, на 18 октомври 1915 година. На удостоверението се виждат печати и подписи с кратки коментари на дежурните в съответните комендантства, пред които се е явил по пътя си. Коментарите са от рода: че се е явил, че му дават храна /хляб/ и че е свободен да продължи...

• 18. окт. 1915 Русе, разрешават му да продължи към гара Иваново и да се яви в частта си 5-ти девизионен полеви лазарет
• 22. окт. 1915 Самоков
• 23. окт. 1915 Дупница
• 24. окт. 1915 Джумая /днес Благоевград/, свободен да пътува за Царево село
• 26. окт. 1915 Царево село /днес Делчево/
• 27. окт. 1915 Кочани, разрешават му да продължи за Щип

 

Колкото по-малко войни - толкова по-добре!

Мариян Иванов

п.с.: Ако някой има повече инфо за 5-ти девизионен полеви лазарет ще се радвам да сподели.

Анкета: Родовете в Плачковско

От неформалната инициатива Генеалогия на Плачковско започваме една анкета със заглавие Родовете в Плачковско.

Анкетата има няколко основни цели:

1. Да се разберат отделните факти за родовете в района.
2. Да се разбере, дали се подържа родовата памет в района.
3. Да се разбере, какви проучвания са правени до сега.
4. Да се разбере, дали има и други интересуващи се, които в момента се занимават с тази тема или биха имали интерес за в бъдеще.
5. Да не се загуби информация, защото няма кой да я запише или въобще защото няма интерес. 
6. Интерес представляват преди всичко информации по-стари от 100 години, т.е. за родовете, за отделни личности, за предания и история до към 1915 година. 

Съвременните поколения не са обект на тази анкета!!!

Ако желате да помогнете, моля попълнете тези две бланки. Оставена е възможност сами да изберете какво и колко да попълните!!!

Линкове към бланките:

• Анкетна карта
• Схема с предците

След като ги попълните, можете да ги сканирате /или снимате/ и изпратите на ел. поща: 

genealogia.plachkovsko@gmx.de

Поздрави от Кьолн

Мариян Иванов 

------------------------------------------------------------------------------------------------
п.с.: Ако имате, каквито и да е въпроси свързани с анкетата, пишете ни на genealogia.plachkovsko@gmx.de

На този адрес можете да изпращите също стари снимки и каквато и да е информация, включително и като свободен текст, която би могла да спомгоне за инициативата ни.

Генеалогия на Плачковско

Здравейте, 

представлявам една група от хора, заели се да изследват родословията си по всички линии. Това, което по-специално ни свързва е фактът, че имаме предци, които поколения а вероятно и столетия наред са живеели в повечето населени места в района на днешното кметство Плачковци. Установихме, че връщайки се към началото на 19. век от една страна информацията се базира все повече на митология, а от друга страна поради това, че селцата са били много малки, броят на населените места, от които произлизаме, силно нараства. Много често дори и да има правени изследвания то те са правени само в класически стил, информацията се ограничава до малките имена, а бабините линии остават загадка. Поради драстичната миграция някои от нас отдавна не живеят в района, а други сме пръснати дори в чужбина. Ето защо успехът на нашите търсения зависи и от комуникацията ни с хора с подобен интерес. Специализираният софтуер, Интернет, социалните платформи и днк изследванията дават сериозни нови възможности за тези изследвания. 

Ако някой от тук четящите има жив интерес към генеалогията в района на Плачковци, ще се радваме да ни пише. 

Ще сме благодарни също така на всеки коментар или сведение! 

Работното име на групата ни се казва: Генеалогия на Плачковско.

Eл. поща за връзка: genealogia.plachkovsko@gmx.de

Мариян Иванов

квартали на Плачковци:

Боевци                         Бъчварите Вилите Горни Стоевци Горни Плачковци

Долни Цоневци Ковачевци Късовци Минкино (Околиите) Нейковци

Пунговци Стоевци (Райнеж) Тринчевци Улеи

населени места: 

Брежниците               Бърдарите Горни Маренци Горни Радковци Горни Цоневци Долни Маренци Долни Радковци

Донкино (Чакалите)      Драгневци Енчовци Йововци Киселковци Колю Ганев Маруцековци

Ножерите Носеите Плачковци Радино (Гуглевци) Сечен камък (Табаците)

изт.: http://bg.wikipedia.org/wiki/Плачковци

Книги свързани с Чирпанския край и околностите

Град Чирпан (и Чирпанско):

1. "История на Чирпан и Чирпанско" - Никола Кондарев и колектив, София (1987)

2. "Календар. По едно време в Чирпан и Чирпанско" - Трифон Митев, изд. "Лаген", Стара Загора (2010)

3. "Гръцките надписи намерени в България, том III, част II: от територията на Филипопол до брега на Черно море, епиграфска поредица ном. 7 - Георги Михайлов, Археологически институт, БАН, София (1964)

4. "Гръцките надписи намерени в България, том III, част I: от територията на Филипопол, епиграфска поредица ном. 6" - Георги Михайлов, Археологически институт, БАН, София (1961)

5. "История и етнография на град Чирпан" - Никола Събчев, под редакцията на Христо Недялков, д-во "Вълко и Каба Иван", Чирпан (1938)

Град Меричлери /и други селища в близост на Меричлери/:

1. "Меричлери в историята и в мен" - Георги Янев, Меричлери (2009)

2. "Един корен два върха. Хроника изследване за рода Жаргови-Пачови" - Георги Янев (2012)

3. "Раздухани въглени" - Георги Янев (2013), документална повест за събитията от 1923 година

4. "Полъх над Тракия" - Георги Янев (2014), документална повест за революционера Сава Катрафилов

5. "Живот с вкус на бадеми" - Георги Янев (2015), роман

6. "До последен дъх" - Георги Янев (2015), книга посветена на живота и дейността на Димитър Матевски

За контакт с автора Геори Янев: профил в google+

Село Самуилово:

1. "Село Самуилово, Старозагорско. История в разкази, снимки и песни" - Иван Танев Иванов и Петко Дочев Танев, Стара Загора (2006) линк: http://www.protobulgarians.com/Stara%20Zagora%20-%20istoriya/Istoriya%20na%20selo%20Samuilovo%20oblast%20Stara%20Zagora.pdf

Село Изворово:

1. "Летопис на Катеровия род" - Колю Катеров, Стоянка Катерова, изд. Българско генеаложко дружество "Родознание", София (2004) - Катеровият род е от чирпанското село Изворово и има клонове в няколко други села в района.

Село Свобода

1. "Етнографско изследване на с. Свобода (Алипашиново), Чирпанско" - Иванка Кънчева Мурджева, ИК "Фльорир", София (2007), линк: книгата в електронен вариант

Село Гита:

1. "Село Гита. Кратки исторически бележки за периода до Освобождението" - Митьо Милев, блог статия, линк:  http://mdm-baltasar.blogspot.de/2011/12/blog-post.html

2. "РОДОСЛОВИЕТО" - Митьо Милев, блог статия, линк: http://mdm-baltasar.blogspot.de/2012/11/blog-post.html

Село Верен:

1. "Кратка история на с. Верен" – Александър Чалъков и авторски колектив, София, 1990 г.

2. "История на село Верен (Чирпанско) окръг Старозагорски" - първа част, от Филип Й. Минчев (2003), отпечатана в издателство "Фабер" В. Търново, издадена от Стефка Филипова ISBN 954-775-222-7

3. "История на село Верен (Чирпанско) окръг Старозагорски" - втора част, от Филип Й. Минчев (2004), отпечатана в издателство "Фабер" В. Търново, издадена от Стефка Филипова ISBN 954-775-290-1

4. "История на село Верен (Чирпанско) окръг Старозагорски" - трета част, от Филип Й. Минчев (2004), отпечатана в издателство "Фабер" В. Търново, издадена от Стефка Филипова ISBN 954-323-053-6

5. "Озиционерът - спомени " - Люба Драндаревска , отпечатан при ИПК "Светлина" АД, Ямбол (2007)


6. "Кактусите на село Верен" - Д. Нинова и И. Чешмеджиев, списание Природа и знание, 7: 31-32 (1980)

7. "Те бяха първи в борбата" - Тончо Андреев и колегия, (1980)  /книга с пропагандна цел, съдържаща кратки биографични портрети на дейци от село Верен/

8. Блог за Видю Кондарев: http://vidiokondarev.blogspot.de и линкове към двете му книги:

9. Дядо Вичо до ЮАР и Обратно.pdf  "Баба Марийка и дядо Вичо туристи в Южно африканската република - из дневника на Видю Минчев Кондарев"

10. Кондарев Род, книга втора.pdf   "Разказът за Кондаревия род продължава - книга втора - Живот на три политически системи"  от Видю Минчев Кондарев

Важен коментар: Родословните дърва, събрани и изготвени от Бано Вълев, са публикувани в първите два тома на Филип Минчев (т. е. в 2. и 3. от този списък)


Село Медово

1.  Подробна блог-статия за историята на село Медово: http://medovooo.blogspot.de/2009/02/blog-post.html


Село Сърневец

1. "Село Сърневец. Перлата на Чирпанските възвишения" - Петко Димитров Петков, Сдружение "Възрожденците", Пловдив (2014)

В непосредствена близост с Чирпанския край: 

Село Чоба

1.  "История на село Чоба" - Христо Попов, Изд. къща "Хермес", Пловдив (2008) ISBN 978-954-26-0716-8

Село Тюркмен

1. "Из миналото на село Тюркмен" - Христо Байчев, изд."Багра", Пловдив (2010)  - има подробно описани родовете в селото